Басейнът е български драматичен филм от 1977 г., режисиран от Бинка Желязкова по сценарий на Христо Ганев. Премиерата на филма е на 29 август 1977 г.
Това е филмова творба, която носи характерния за тандема Желязкова–Ганев почерк: социална критика, морална драма и силно експресивна визия, която не се подчинява на стандартите на времето.
Историята се развива в един затворен колектив по време на строителството на плувен басейн. Зад наглед обикновената и дори оптимистична картина на труд и съзидание се крият напрежения, страхове и конфликти между хората. Басейнът не е само физическо съоръжение, а символ — метафора за социалното пространство, в което отделните личности търсят своето място, сблъсквайки се с правила, амбиции и лицемерие.
Филмът умело разкрива как обществената рамка често потиска индивидуалността, а колективният ентусиазъм се превръща в средство за изтласкване на различното.
Бинка Желязкова използва силно визуален език. Камерата често е близо до лицата на героите, за да улови вътрешното им напрежение. Пространството около басейна е едновременно реално и символично — като сцена, на която всеки персонаж играе своята роля. Атмосферата е драматична, с елементи на алегория, които са типични за стила на режисьорката.
В центъра на филма стоят убедителни, натурални превъплъщения — Коста Цонев носи скрита, интелектуална сила и си партнира добре с Янина Кашева, чиято ранимост и вътрешна борба придават емоционален фокус на лентата. Климент Денчев внася специфичен комичен и човешки тон, а Цветана Манева добавя допълнителна дълбочина в по-интимните сцени. Останалите значими имена в ансамбъла — Петър Слабаков, Георги Калоянчев и Васил Михайлов — допълват картината с характерни и запомнящи се миниатюри, които правят филма богат като социален портрет.
Басейнът е филм, който и днес предизвиква размисъл. Това е произведение, което надхвърля рамките на „социалистическото кино“ и се вписва в по-универсалната традиция на киното като средство за морална и философска дискусия. Той е свидетелство за смелостта на Бинка Желязкова да търси нови художествени решения и да поставя неудобни въпроси.
